РАЗЧУРУЛЍКВАМ СЕ, -аш се, несв.; разчурулѝкам се, -аш се, св., непрех. 1. За птица — започвам много да чуруликам. Изведнъж канарчето, сякаш спало досега, се разчурулика. М. Грубешлиева, ПП, 127. От петте гнезда под стрехите лястовичките се бяха разчуруликали до самозабрава, унесени в хубостта на майското разсъмване. Т. Харманджиев, КВ, 527. Отново грейна хубаво майско слънце. .. Разчуруликаха се птичета в гората. Т. Харманджиев, КВ, 349.
2. Прен. Разг. Обикн. за дете или жена — започвам да говоря много, бързо и оживено. Много лица се помрачиха. После внезапно се разчуруликаха всички вкупом. Разказаха как тържествено изпратили бригадирите. Н. Стефанова, РП, 102-103.